Skip to content

№8. Радосвета Стаменкова

Мили ми дванадесетокласници, скъпи зрелостници (каква дума само!),  

Около 24 май задължително вали, забелязали ли сте? От години това е една от основните теми покрай баловете: „Дали ще вали точно на моя ден? Ще притичваме ли набързо под шуртящата вода от колите в ресторанта на хотела? Ще става ли навън за снимки като хората? Ще ми се скапе ли прическата? Ще можем ли да се съберем в училищния двор, в градинката пред „Народен”, ще ни ръкопляскат ли по Главната? Ще извикаме ли дружно навън за пореден път „Еднооо, двеее....” дор до дванадесет? Времето ще попречи ли на бързото придвижване към нощния клуб, който сме запазили за после? – Тези въпроси не стоят пред вас, защото обичайният бал няма да го има. Не сте очаквали това, разочаровани сте, чувствате се измамени и прецакани? Сигурно ви е било тъпо, може би още ви е, или пък го преживяхте вече? Това е положението – всички ние преминаваме през една уникална година, която каза на всички предишни, срещу които мрънкахме и искахме да се махнат „Подръж ми бирата”, и се впусна да показва на какво е способна.

2020 година ми припомни по странен начин историите около далечната 1937, когато се е родил престолонаследникът на царство България Симеончо и в чест на това събитие вдигнали оценките на всички ученици с една единица – така всички си издържали матурите, никой не повтарял класа, и никога след това не е имало по-отлични отличници. Това действие (за разлика от заменените смъртни присъди с доживотни през същата година по същия повод) не е променило драматично животите на тогавашните ученици, но е имало какво да разправят на поколенията след тях. Е, и вие ще имате какво да споделяте, без, повярвайте ми, обезбАляването да промени нещата драстично по пътя ви ...

Когато пишеш писмо, дори ако е писмо да непознати, се опитваш да си представиш този, който ще го прочете. Постоянно работя с млади хора, баш тийнейджъри от различни населени места и социални среди и да визуализирам получатели не ми е трудно. Обаче мислих, представях си ви, и стигнах до неизбежното опасение, че пренебрежимо малко от вас ще прочетат нашите писма. Това е съвсем нормално – от години ФБ е завзет от майките и бабите ви, даже класната ви има профил там, и вие рядко влизате, предпочитате експресивната краткост на Инстаграм, Пинтърест и други онлайн опции, при които вероятността баща ви да ви изложи публично е по-малка и където избягвате проблема TEXTA E DALAK. Преди точно 36 години (наистина не разбирам кога минаха), когато завърших Френската в София, на път към бала с най-представителния наличен Москвич, подсигурен от брата на гаджето, вместо реч към събралите се умилени семейство и приятели, казах на нашите любим цитат от „Автобиографията“ на Бранислав Нушич (ако не сте я чели, горещо препоръчвам): „ГОСПОЖО, АЗ УЗРЯХ!”

Тогава на мен не ми беше до напътствия – ако си узрял, не ти се слушат съвети много-много. Желанието идва по-късно. И така, в мислите си защо ви пишем, стигнах дотук: и ние имаме нужда от тези писма, по някакъв начин ги пишем освен до вас и до себе си, и до родителите ви, до непорасналите момичета и момчета в нас, с надеждата, че ще стигнат до истинските адресати. На мен ми стига да ги прочете дори един от вас – нали писмата обикновено се пишат до един човек!

Мили мои абитуриенти, аз съм от онези благословени от Съдбата хора, които обичат работата си. Винаги ми е било трудно да отговоря на въпроса „Абе ти какво точно работиш?” с едно изречение, затова преди години си измислих да казвам „Аз отговарям за секса на нацията!”. Лекар съм, здравното и сексуално образование са сред нещата, които развиваме с колегите, работя с групи в неравностойно положение, била съм неведнъж в повечето големи и малки ромски махали и във всички затвори в страната, а първите гимназисти, с които съм работила, вече са на четиридесет. Като ме питат как да измерим успеха на една програма по здравно образование, казвам: ”Когато днешните подрастващи станат родители на тийнейджъри и са подкрепящи, разбиращи и превъзмогнали предразсъдъците, това ще означава, че сме си свършили работата добре в дългосрочен план”. С този ми багаж естествено съм силно изкушена да ви говоря за важността на здравето и здравната превенция, но ще устоя и няма да изпадам в подробности – когато бях на 19 години, намирах 30 годишните за клети лелки, а 40 и 50  годишните ми се струваха направо заложници на старостта. Та опазването на здравето ми идваше малко абстрактно – като нещо, свързано с далечното бъдеще. От друга страна обаче, и да сте мислили като мен на времето, 2020 година преобърна това виждане – животът навън спря, останахме вкъщи, общувахме онлайн, носехме маски и други защитни средства. Изведнъж крехкостта на здравето придоби реално практическо измерение и  стана ясно колко е важно да си информиран, да знаеш как да се предпазиш. Та се надявам, че от живия живот сте разбрали колко е важно здравното образование.

Имам и друго голямо изкушение: повече от двадесет години работя в ромска общност, срещнах страхотни хора, имам ценни приятелства, надявам се, че и някой ромски абитуриент също ще прочете това, и исках да ви говоря за още по-трудна тема – за толерантността и за живота в мултиетнична среда, за правозащитността и най-вече за това колко е важно да сте функционално грамотни активни граждани. Но ще го оставя така – с надеждата следващите години да са период, в който ще осъзнаете, че за да се разбираме и приемаме взаимно, трябва да се познаваме.

Спирам дотук по тези важни според мен теми и ще си позволя само едно – да ви споделя дванадесет неща, 12 урока, които са научени от практиката, ценни са ми и ме водят по пътя. Те са меню, което ви предлагам, а от вас зависи дали ще го прочетете и дали ще си поръчате от него. Не са подредени по важност, изброила съм ги:     

  1. Себеуважението е стъпалото, което води до уважение и на околните. Научете се да се харесвате, тогава нещата стават по-прости и по-леко се върви напред.
  2. Изберете си работа, която обичате, така няма да работите, а ще се забавлявате. Ако такава работа не съществува, създайте си я сами. С други думи, харесвайте това, което правите и правете това, което харесвате, без да пречите на околните за същото.
  3. Бъдете емпатични – опитвайте се да видите нещата през очите на околните, влезте в обувките на другия и ще разберете гледната му точка.
  4. И това ще мине - нищо не е 100% лошо, хубаво, черно, бяло. Всичко минава и се променя, и на свой ред и новото ще мине.
  5. Не се вземайте прекалено насериозно – хуморът помага, не подигравката. Смейте се с хората, не на хората. Самоиронията се отдава на малцина, а е чуден дар.  
  6. Ценете времето – и своето, и на другите. То е най-ценното, което имаме. Ако държите на някого, не му подарявайте вещи или пари – подарете му време.
  7. Учете нови неща постоянно. Това държи духа бодър, а ума – бистър. Когато реализирате някоя мечта, веднага си намерете друга – да мечтаеш е безценно.
  8. Да кажете “не знам” не е страшно, нещата които не знаем, винаги ще са много повече от нещата, които знаем. Важно е да се опитате да разберете това, което не знаете, да се стремите към познанието, дори когато носи печал.
  9. Научете се да казвате „Извинявай” – и когато сте сбъркали, и когато не сте сигурни кой е сбъркал. Трудно е първия път, после става по-леко.
  10. Научете се да казвате „Благодаря”. Свикнете да се усмихвате. Усмивката е благодарността на лицето и е по-заразна и от Covid-19.  
  11. Пътувайте навътре и навън – четете книги, посещавайте и обживявайте  непознати места, споделяйте това, което сте видели, чули и открили при пътуванията навътре и навън.
  12. Amor vincit omnia – Любовта е по-силна от всичко. Тя е нашето тайно и явно оръжие.

Благодаря ви, мили (не)пораснали момчета и момичета, че ми дадохте повод да се вгледам навътре. Извинявайте за многословността. Желая ви здраве и любов, и да имате щастлив и интересен живот!

Ваша: Рада

  

...................................................................

Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) - неправителствена организация, работеща в областта на здравната информация, обучението на младежи, репродуктивното здраве и застъпничеството за уязвими групи (http://safesex.bg/). Тя е експерт и обучител в областта на развитието на гражданското общество, здравната превенция, управлението на НПО и в разгръщането на интердисциплинарни стратегически партньорства по света и у нас. Един от малкото европейци е, които са част от глобалната мрежа Synergos Senior Fellows – престижна група от НПО лидери от цял свят, които си партнират в стремежа към социално отговорни промени в глобален план. Основни целеви групи с които работи, са млади хора, учители, здравни специалисти, медии, НПО, общини, ромска общност, лишени от свобода, хора, живеещи с ХИВ, младежи в институции и със специални образователни потребности.

Д-р Радосвета Стаменкова на „Форум Ключ“ и на TEDxMladost 2015.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Skip to toolbar