НЕ ЧЕТИ ТОВА ПИСМО
Здравей!
Ти още нямаш двайсет, аз минах петдесет. За какво ти е изобщо да четеш какъв съвет бих дал аз за твоя живот? Откъде бих могъл аз да знам през какво преминаваш ти днес? Та в моите очи твоите проблеми са смешни, недостойни за внимание, недостатъчно обвързани с реалните проблеми на света. Ясно е, че в подобно писмо аз просто ще искам да ти обясня кои са всъщност важните неща в живота. И ще се опитам с голяма доза самодоволство да ти подшушна какво със сигурност ти предстои в живота.
Преди години пред кварталното кино стоеше един мъж и искаше по пет стотинки от всеки, който влиза, за да не му издаде кой е убиецът във филма. Ето ти добър съвет – по-добре хвърли пет стотинки на възрастните умници с цялото познание и опит, които се опитват да ти стоварят. Хвърли им пет стотинки и се гмурвай в живота без да знаеш какво предстои, без да очакваш разочарованията, без да си предизвестен за опасностите. Без да знаеш кой е убиецът. Днес ти можеш да бъдеш всякакъв, да поемеш във всяка възможна посока. Имаш цялото време на света да се създадеш и саморазрушиш поне няколко пъти. За какво ти е да слушаш мнението на човек, който все по-малко разполага с този лукс?
Всяко вслушване в гласовете на по-възрастните ограничава собствените ти възможности. Колкото и да учиш философия, тя няма да ти е полезна до момента, в който не си преживял всичко онова, за което тя разсъждава. Да четеш Кант, Ницше и Чоран на осемнайсет е загуба на време. Твоите философи са твоите съвременици: те редят рими, блъскат барабани и задават въпроси, които нямат еднозначни отговори. Твоето поколение е по-красиво и по-умно от моето. Не слушай днес музиката, която твоите родители са слушали. Недей да четеш днес книгите, които те са чели. И това време вероятно ще дойде, но не сега, не днес.
Друг проблем на непотърсените съвети е, че те рядко някого променят. Какво като ти кажа, че е хубаво да си състрадателен, че емпатията отличава хората от нехората? Ако не притежаваш емпатия на осемнайсет, няма да я притежаваш и на петдесет. С добронамерен съвет не мога да ти вменя нито чувство за почтеност, нито толерантност, нито стремеж към личностна свобода. Семената на тези качества би трябвало вече да са посяти в теб от родители и учители, а ако не са – ти нямаш никакъв шанс да ги култивираш тепърва, прочитайки тези редове.
Ето, видя ли? Нямаше смисъл да четеш това писмо. Но ако все пак си стигнал до края, значи не слушаш какво ти казват. И това е чудесно за теб. Значи си достатъчно любопитен и достатъчно вироглав, за да се справиш с тази какафония, наречена живот.
Желая ти успех! Гледай си работата!
_______________________________________________
Димитър Коцев – Шошо е писател, преводач, продуцент, сценарист и режисьор. Режисьор на документалните поредици “Другата България” и „Отворени досиета“. Автор на късометражните филми “Вуду календар” и “Шопинг”. Носител на наградата за дебют Националния фестивал на киното във Варна през 1995 за късометражния “Отражение”. Продуцент, сценарист и режисьор на пълнометражните филми “Лора от сутрин до вечер” и “Маймуна” (Награда на публиката, София Филм Фест 2016), както и на редица телевизионни сериали, сред които “Четвърта власт” (Награди за Най-добър сценарий и Най-добър сериал на Филмовата Академия). Продуцент и режисьор на театралната постановка „На живо“ с Александра Сърчаджиева. Автор на романите “Лора от сутрин до вечер” и “Скарида”. В момента снима третия си игрален филм „Флуиди“.