Skip to content

№4. Михаил Околийски

ПЪТНА КАРТА

Когато получих поканата да се обърна към теб, момичето и момчето, завършващо 12 клас, и казах това на дъщеря ми, която е на 16, тя започна да се смее и да ми суфлира да напиша: не преписвайте, не правете секс преди брака, не пушете, не пийте алкохол... Ок, това е супер, помислих си, не се обиждам, тя го прави, защото има вътрешната сигурност да ме иронизира. И първото нещо което ми хрумна да ти кажа е, че всеки от нас трябва да има защитеното пространство да казва какво мисли без да се притеснява за последствията. Това е зряла версия на човешките отношения. В работата си като психотерапевт съм работил много често с млади хора и опитвайки се да им помогна по техните заявки, съм се научил да не ги поучавам и да не им давам съвети. И поради това ще споделя с теб просто някои свои наблюдения върху живота.

  1. Може ли опитът на по-възрастните  да се направи на хапче и да се даде на младия човек, който го поиска и така да бъдат спестени мъките и трудностите по собствения път на израстването?

Не мисля, а и не е нужно! Ако всячески родителите те лишават от възможността сам/а да пробваш да успееш и понякога порядъчно да се проваляш по този път, а ти като дявол от тамян да се криеш от трудностите, това, драги приятелю, е най-краткият път към невротизма, липсата на истинско самочувствие и депресивните усещания за празнота и безсмислие! Всяка успешна стъпка трябва да бъде извървяна и изстрадана, а не да ти бъде спестена. Така че хубавата новина за трудностите е, че човек не научава нищо от приятните неща, от хахо-хихи, кафенце или биричка, а само от травматичните преживявания – провали, неуспехи, моменти на страх, срам, случки, които искаш да забравиш час по-скоро. Точно те, ако бъдат разбрани и разпознати като полезни за по-нататъшния живот, дават опита и материала за по-късното самочувствие и спокойствие.

Аз започнах да работя на 19 години, за да си плащам разходите за следването си в Хумболтовия университет, нямах стипендия, бяха сложните 90-те, но имаше много налична работа по строежите на Берлин. Тогава не разбирах, че това по-късно ще ми даде спокойствието, че мога да се оправям с всичко сам, а не като чакам на нашите. Така мотивацията да завърша беше налице, а редките моменти на ходене на концерти или партита бяха истинско удоволствие. По-късно за дисертацията си изпратих 99 кандидаствания за стипендия до различни фондации, получавах само любезни откази и се прибрах в София. Съквартирантът ми се обади след месец по телефона и ми каза, пич, тука някакви ти искат някакви пари, не чакай, искат да ти дават пари, невероятно! Това беше истински уау момент. Така че търпението и постоянството са добри качества, а не скучни.

  • Нито за момент не се съмнявай в себе си. Можеш да работиш върху себе си, да, но се научи да се харесваш точно такава, каквато си! Това значи да бъдеш автентична, това е най-модерната теза в личностовото израстванено. Паралелно с това бъди и критична към себе си, за да може хем да интегрираш сянката в себе си (концепцията на известния психоаналитик Карл Густав Юнг за сянката „der Schatten“), тоест всичките ти „слаби“ черти, и да не те е срам и да не се налага да ги криеш цял живот, хем обаче да си мотивирана и с радост да се развиваш постоянно...
  • Малко неща могат да ме разтревожат. Харесвам много провокацията на Кърт Вонегът от Сирените от Титан: „Няма голяма полза да изпаднеш в паника, как мислиш?“ Когато другите се притесняват за изпити, сценичната треска при говорене пред публика, ти можеш предварително да си се подготвил, да дадеш най-доброто от себе си, но и да знаеш, че не всичко зависи от теб. Това включва и излишността на това да се притесниш, защото със сигурност емоцията и вълнението ще ти пречат да бъдеш ефективен. Това не означава да не ти пука, напротив, за да бъдат впечатлени от теб, винаги трябва да има страст, но силата е нищо без контрол (май това беше реклама за автомобилни гуми😊). Наскоро гледах Стефанос Циципас на тенис турнира Ролан Гарос, който победи с 3:2, след като падаше с 0:2. Вярвай в себе си, ако успееш да се закачиш за някое разиграване, опитай да удариш още един удар... и още един, после другият прави грешка, купата е твоя. Ако пък загубиш, няма как да се обвиняваш, дал си всичко, на което беше способен...
  • СЗО казва: Няма здраве без психично здраве! Вярвам в този слоган, той по-скоро е констатация, отколкото послание. Психичното здраве е като банка, от която можеш да теглиш малки суми всеки ден или ако ти е необходимо и някой по-голям кредит при големите събития в живота ти. Условието тази банка да се пълни е разбирането на  1, 2, 3 по-горе, както и някои непосредствени умения. Например, ако човек се научи да вербализира, тоест да говори за нещата, които мисли и чувства, а не си мисли, че другите – гаджето, приятелите, четат мисли, ще е по-успешен в свалките и ще има хармонични отношения без недоразумения, недомлъвки, сърдения по две седмици и отмъщения за нанесени обиди.
  • И накрая, за да може човек да има енергията да постига всички смислени неща и да се бори за каузите си, трябва да има добра физическа форма. По-малко от 10% от българите спортуват. Не бъди като тях. Намери спорта, който най-много ти харесва и го практикувай. За мен няма нищо по-вдъхновяващо от уиндсърфа, но пък кайтсърф се учи на острова за три дни и също носи много удоволствие, фитнес и силата да работиш нещо, от което да изкараш пари, за да се върнеш отново на острова! Щом си прочел писмото чак дотук, сега се чудиш за кой остров става дума. Сигурен съм, че ще го откриеш скоро, независимо дали става дума за моя – Гьокчеада или за някое друго място, където да усетиш магията на общуването със стихиите.  

Бъдете здрави, бъдете себе си!

______________________________________________________________________________

Доц. Михаил Околийски e доктор по сексология и е завършил психотерапия в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Преди да се присъедини към СЗО през 2014 г. е ръководил направление „Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи. Автор е на над 100 научни публикации. Преподава дисциплините сексология и репродуктивно здраве в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград на акушерки, медицински сестри и социални работници. Една от най-важните му каузи е борбата за въвеждане на здравното и сексуално образование в българските училища, а в момента координира подкрепата на СЗО за здравните нужди на мигрантите от Украйна. Баща е на две момичета, Михаела на 12 и Виктория на 16 години. Страстите в свободното му време са книгите, уиндсърфа, ските, тениса на корт и приятелите му.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Skip to toolbar