Skip to content

№11. Никола Пенев

Скъпи съзряващи приятели,

Започвайки това писмо, бях убеден, че трябва да обсъдим как започвате живота си като зрели хора в Бъдещето с главно Б. Такова, каквото описваха научните фантасти. За времето между 1999-та, когато аз завърших гимназия и днешния ден, когато вие вървите към бала си, се случиха цял куп чудеса. Медицината победи смъртноносни болести. Агрономите намериха начини да произвеждат много повече храна. Електрическите автомобили станаха ежедневие. Днес комуникациите са на практика безплатни и почти цялата световна информация е достъпна за всеки, който има връзка с интернет. Това е истинска магия за човек, който е записвал песни от радиото, броил е колко кадъра остават от филма във фотоапарата, търсил е с месеци някоя стара книга и е чакал на опашка в пощата, за да се обади в друг град. Тази магия се случи пред очите ни в рамките на един съвсем кратък исторически период.

Когато започвах това писмо, мислех да спомена, че откритията на вашето поколение със сигурност ще са още по-впечатляващи. Промените от последния четвърт век бяха зашеметяващи, но те само ще се ускорят. Животът след двадесет и пет години ще е неузнаваем за родените преди сто. Всичко това е крайно вълнуващо и оставя място за въодушевен и вдъхновяващ текст, какъвто безспорно заслужавате на абитуриентския си бал.

Само че най-важната тема сега е стара като света и напълно независима от технологичните промени и научните открития: темата за човещината. Можете да сте хора, да бъдете добри, независимо дали някога сте виждали мобилен телефон или не, дали сте ниски или високи, бледи или мургави, независимо кого обичате, дали ви бива в тригонометрията или в рисуването. Днес човещината е най-важната тема именно защото светът, вторачен в този немислимо бърз напредък, позабрави за човешките неща. Решихме, че животът ни е толкова променен, че няма какво да научим от предните поколения. Във вихъра на все по-бързо развиващите се технологии сякаш се настани очакването, че и моралните въпроси ще се разрешат от самосебе си. Това очакване, разбира се, се оказа грешка. Грешка, която – с извинение, че ви натрапвам работа на празника – ще се наложи да поправяте и вие.

Бъдещето наистина е във ваши ръце. Каквото и да правите, ще го творите всеки ден. Всичко което сглобите, всеки разговор с приятел, всеки път, когато подадете ръка на човек в нужда или намерите сила да поискате помощ за себе си, ще промени частица от света. Филми, книги и пиеси говорят за големите геройства, големите победи. Какви хора сте обаче зависи от ежедневните ви действия. Хиляда дребни добрини често са по-ценни от един грандиозен успех.

През 1999-та доста неща бяха по-трудни, но пък светът живееше с известен оптимизъм. Сега е наобратно: времето трепти от несигурност. Всякакви мръсници шумно настояват, че трябва да бъдете гневни, яростни, да мразите този или онзи. Предлагат лесни, бързи и напълно погрешни решения на всякакви проблеми. Ето какво:

Големите предизвикателства нямат лесни или идеални решения. Гневът не е разрешил нито един проблем в историята на човечеството. Най-малкото защото от него се оглупява.

Как да се справим с всичко това? Как да се запазим като хора? Как да отнемем силата от манипулаторите, които ни настройват едни срещу други? Злото разчита на съвсем прост трик: да ви накара да повярвате, че самите вие сте лоши. Да ви накара да мразите без причина и така да намразите и себе си. Да повярвате, че няма истина и лъжа, а всичко е някаква сива каша по средата. Това е особено важно: ако приемете, че истина и право не съществуват и всичко е въпрос на лично мнение, можете да оправдаете всяка мерзост. Само че дълбоко в себе си вие знаете кое е право и кое е криво. Всеки знае. Ако не повярвате на омразата, тя няма да има власт над вас. И ще живеете по-добре и ще направите живота на другите по-добър.

Обичайте себе си и разбирайте, приемайте другите. Особено когато е трудно. Помнете, че ако някой е бит, унизен, ограбен, независимо дали това се случва вкъщи, на работа или на бойното поле, вината е винаги на биещия, унизителя, крадеца. Без изключение и условности. Затова винаги изслушвайте и помагайте на жертвите, винаги се противопоставяйте на агресорите. Опитвайте да бъдете толерантни към всички, освен към насилниците и мразещите. Това не винаги е лесно: не всички жертви са симпатични и любезни, не всички агресори са грозни и говорят през зъби.

Важно е да изживеете живота си в цялата му красота и разнообразие. Именно този шанс опитват да ви отнемат с гняв и омраза и именно за него трябва да се преборите. Никак не е приятно да говорим за такива неща точно на празничния ден, но в крайна сметка днес влизате в света на възрастните. А той не е в идеална форма. Ако това не ви харесва, ваша работа е да го промените.

Вие ще го промените, разбира се.

В деня на бала ще търсите огледала, за да проверите дали изглеждате добре в официалното си облекло. Уверявам ви, всеки един от вас изглежда прекрасно и нямате нужда от огледало. Вместо това, огледайте се около себе си, вижте добре съучениците си и учителите си. С много от тях ще се разделите, с други ще останете приятели завинаги. Но и с едните, и с другите днес празнувате нещо общо и голямо, минавате заедно от един живот в друг. И понеже сте млади, пълни със сила и ум, този новият живот е пълен с възможности и приключения. Минете през прага без страх и вървете напред. Бъдещето е такова, каквото си го направите.

____________________________

Никола Пенев е доктор по алгебрична геометрия, завършил Масачузетския Технологичен Институт и Станфордския университет. Работи в Лондон и се занимава с приложна математика, статистика и разработка на елементи от изкуствения интелект.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Skip to toolbar