Здравей,
Казвам се Емилия. Вероятно не ме познаваш. За разлика от хората, които се включиха в проекта 12 писма до дванайсетокласниците, моето име не е особено известно. Твърде си голям, за да си минал през родителските кооперативи, в чието основаване в България участвах активно. И си твърде малка, за да си стигнала още до университета, където преподавам (наесен може и да се видим в клас).
Обаче в момента пиша до теб. Абитуриентът/абитуриентката, завършващ/а училище тази година. Може би учиш в елитна гимназия и сега плановете ти да следваш в чужбина са напълно объркани от ковид-19 кризата. Може би завършваш обикновено училище някъде в дълбоката провинция и се чудиш дали изобщо ще имаш шанс да влезеш в университет. Може би си в гетото и мислиш, че никой не би се сетил да ти напише писмо точно на теб. Може би ученето не ти е приоритет, защото семейството ти очаква от теб да започнеш работа и да помагаш. Или пък да направиш свое семейство и да гледаш деца, нищо че доскоро самата ти си била дете. Или пък си някое от хилядите български млади момичета и момчета, които завършват в чужбина и с известно усилие поддържат българския си език, балансирайки между българската и глобалната си идентичност. Ако някое от предните 12 послания към дванайсетокласниците е достигнало до теб и те е докоснало, значи и това писмо е до теб. Точно до теб.
Пиша ти не за да те напътствам или споделям опит (писалите преди мен го направиха чудесно), а за да отправя едно предизвикателство-покана. Така както се обърнах с покана към авторите на предните писма, сега се обръщам към теб. Пиши ни. На твоите родители, учители, треньори, на хората, които по някакъв начин са те оформили в живота и са ти помогнали, или пък са го объркали и сега искаш да им го кажеш. Пиши ни какви са плановете и амбициите ти за бъдещето. Какви са страховете ти и трудностите, които трябва да преодоляваш. Пиши ни как се справяме ние – предното поколение – и какво бихме могли да правим по-добре, за да те подкрепим. Пиши ни за своите връстници, от които се възхищаваш. Или за възрастни, които те вдъхновяват да станеш като тях. Или до конкретен автор, който е намерил точните думи, за да говори точно на теб в този момент. Или за кауза, която ти е важна и искаш да се бориш за нея. Пиши ни за каквото искаш и колкото искаш. Аз обещавам да изчета всяко писмо и заедно с част от останалите автори да определим 12 писма, които да публикуваме на страницата „12 писма до дванайсетокласниците“. Само че това ще са 12 писма ОТ дванайсетокласниците. Искаме да чуем твоя глас. А и всяко писмо е писмо, когато има отговор и стане диалог. Така че – хайде – чакам! Изпрати също своя снимка и кратка информация: къде живееш, кое училище завършваш, и друга информация, която смяташ за важно да споделиш. Имаш следващите 12 дни, не се бави.
И още нещо. Започнах това писмо на „ти“. Не защото „ти“ си още „малък“, а аз съм „голяма“. А защото исках още от началото да скъся дистанцията. А ако някой ден се срещнем в университета, ще спазваме академичния етикет и ще си говорим взаимно-уважително на „Вие“.
Дотогава: хубаво лято! Грижи се за себе си: не само за тялото си, а и за душата си. Но не забравяй да се грижиш и за другите: приятелите и семейството, улицата, квартала, града, страната или цялата земя, която също е наш дом. Границите сами си ги определяме.
Твоя, Емилия
Пиши ми на: 12pisma@gmail.com.
Емилия Славова
Юни, 2020