Здравей!
Много искам да успея да ти напиша нещо, което има смисъл, но напоследък съм празен откъм думи и идеи. Не съумявам да рефлектирам върху всичко, което се случва, още по малко да го облека в думи, пък камо ли да успея да ти кажа нещо, което да ти помогне в откритието на въпросите, които си задаваш. Надявам се, че следващите редове няма да са твърде песимистични и негативни, но и да са, това съм аз към днешна дата.
Предполагам, че се радваш, че завършваш. Сигурно или харесваш по-голямата част от класа си, или не можеш да ги траеш. Сигурно имате спорове около матурите и баловете, или около безмислената война, която се води на няколкостотин километра от тук. Може би не ги понасяш, защото не изповядват твоето виждане, твоята логика… напълно те разбирам. И аз съм така. Но, истината до която достигам е, че няма нужда да се влиза в конфликт с тези, които са на крайно противоположно мнение от теб. Времето, действията и фактите ще ги оборят. Важното е да знаеш каква е твоята мисия, какво искаш да постигнеш ти, и да се бориш за постигането на товята цел. Не губи време в излишни движения, не губи време в онлайн спорове, а следвай целта си.
Не на всяка цена. Без болна амбиция! Бори се да постигнеш това, за което мечтаеш, дай най-доброто от себе си. Но, ако не се получи, fuck it, поне опита! Трябва да гоним идеите си, но те не трябва да са за сметка на нещо друго. Аз не спирам да греша и да обърквам себе си, действайки по твърде много задачи. Знам, че продуктивноста и професионализмът ми спадат главоломно, опитвайки се да балансирам с твърде много задачи. Но вярвам, че подсъзнателно успявам да приоритизирам и да бъда полезен там, където ме води сърцето. А то ме води към действието, към задачи, които ме провокират и ме карат да се чувствам объркан и слаб в дадени моменти. Но, вярвам че истината е в процеса и в търсенето…
От малък много хора ми казват: “Не се занимавай с изкуство, недей да ставаш актьор, няма смисъл, няма да се справиш, бъди прагматик…” и т.н. На мен всички тези думи ми звучаха, като : “Недей да следваш мечтата си”. Е, как да не следвам мечтата си, като съм израснал в свят, който ти казва “Следвай мечтите си”. Свят, в който сме свободни да избираме, свят в който можем да вземем информиран избор, стига малко да се поровим, свят в който ние сме европейци, с евро-атлантически убеждения; свят, в който, колкото и да е промит и политизиран, ние имаме възможност свободно да изразяваме мнението си и да нямаме проблем с това “какво ще си кажат другите”, защото е важно да аргументираме себе си, борейки се за това, в което вярваме.
В последните три месеца често пътувам до Украйна. Не мога да повярвам, нито да понеса, че тази война е реалност. Оттогава като че ли се промених, започна да надделява чувството, че трябва да направя нещо, да помогна; имах някаква потребност да извършвам нещо физически. Благодарение на социалните мрежи и медиите виждам колко съпричастност има и как се разпространява това добро. Често ме питат дали не ме е било страх да вляза в Украйна. По-скоро имаше някакъв особен адреналин да влезеш в неизвестното, във войната. Мечтая да отида в мирна Украйна за няколко месеца и да помагам с каквото мога.
Няма да навлизам в политически контекст по никакъв начин (само ще споделя, че комунистическата партия трябва да бъде забранена), защото ми се иска всички да се фокусираме върху начините, по които можем да помогнем на украинския народ. Предполагам, че имаш моменти, в които се объркваш какво се случва, къде свършва истината и започва пропагандата... Знам, по принцип всичко е доста сложно и объркано, но тук има нещо много просто: путинската армия влиза неправомерно в съседна държава – Украйна, и започва да малтретира, изнасилва и убива. Това е реалността.
А ние с теб трябва да намираме начини да информираме обществото какво се случва и как хората могат да бъдат полезни, как може да инвестират своето време в доброто и да правят положителната промяна в страната.
__________________________________________
Александър Алексиев е актьор и продуцент, познат от сериала „Откраднат живот“, както и от филмите „Възвишение“, „Доза щастие“ и други. Част от фондация От другата страна, занимаваща се с превенция и информираност във връзка с различни зависимости. Социално ангажиран човек, който се опитва по някакъв начин да допринася с нещо в обществото, в което живее.
През последните месеци Алек Алексиев е активно ангажиран да помага на бежанците от Украйна. Събира финансови средства, доставя хуманитарна помощ и на няколко пъти ходи до Украйна с колата си, за да извозва жени и децата им в безопасност. Мечтае да върне всички жени и деца, които е докарал, обратно в страната им, когато дойде мирът.
Снимка: People of Sofia, серия #БългарияЕСУкрайна, Истории за доброто, които носят добро. Съвместно с Европейската комисия в България / European Commission in Bulgaria.
Целият разказ на Алек е тук: https://www.facebook.com/PeopleOfSofiq/photos/2058911424270426