Понякога, когато животът те сломи и изгубиш светлината, единственият смисъл е, че сърцето ти още бие и това е достатъчно. Ако и любимите ти хора са добре – нямаш нужда от нищо повече.
„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш.“ – Еклесиаст 3:1
Сега е нашето време, но и то ще отмине така, както се сменят сезоните. Нека да използваме времето си разумно, защото имаме само сега. Това ще рече да следваме вътрешния си глас и да се доверяваме на външните фактори. Знам, че не е лесно, но без значение приемаме или се съпротивляваме, нещата се случват. И знаеш ли, в най-мрачния, тежък и буреносен момент разбираш колко много повече вяра, надежда и любов има в теб. Не ги губи, защото каквото има да се случи, ще се случи и ще е за хубаво, обещавам ти!
„И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.” 1 Коринтяни 13:13
Любовта сега, в този момент. Това е отговорът, разковничето, лекът, богатството в края на дъгата, благословията, светлината, от която имаме нужда. С Анди винаги спорехме, че не съществува истинско приятелство. Тя казваше, че всички имаме лични интереси, за да правим каквото и да е. Едни много важни за мен хора са си сърдити и не могат да преглътнат егото си, неосъзнавщи, че имаме само сега. Чичо казва, че като станеш на 18 и можеш да правиш всичко, което си поискаш. Помислих си: „Да бе?! А тях да ги сдобря, мога ли?” Животът е един миг, нека е щастлив!
Кажи добра дума на непознат, прегърни любим човек, дай вода на бездомно куче, потърси човек, с когото отдавна не сте си общували, а се появява в мислите ти често. За тези 12 години в училище все има хора, които са те направили щастлив/а или обратното, но всеки е оставил следа в теб и те е научил на нещо. Ние хората ценим чак след като загубим. Ние с теб, въпреки всичко, успяхме да преживеем тръпката от броенето до 12, вълнението и смесените чувства от завършването на една глава от живота ни, защото няма какво да ни спре от каквото и да е, освен смъртта. Анди обаче не може да изпита тези чувства. Споменавам я, защото искам да разбереш, че няма нищо на живот и смърт. Има само едно и това е присъствието или отсъствието на обич.
„И светлината свети в мрака, и мракът я не обзема.” Йоан 1:5
Какво е светлината? За всеки е нещо различно, но всеки я носи в себе си. Светлината грее във всеки, според както се труди, но не физически, а духовно.
И наистина всичко, от което имаш нужда, вече е вътре в теб. Душата има нужда да дава на другите, защото бидейки социални, не можем да сме щастливи сами. Затова се заслушай щастлив/а ли си. За мен „светлината” е самият живот. Животът, защото чрез него мога да оставя следа от себе в другите, като направя добро за околните, като помагам ако мога и винаги подкрепям.
Знам, че всички за това говорим, нека затова го изпълняваме.
Имай смиреността да прощаваш, смелостта да прегръщаш хора и моменти, любовта да обичаш живота тук и сега, разума да изживееш себе си, така както само ти би могъл/ла.
Благодаря на всеки един дошъл, отишъл си и останал в живота ми, защото всеки един има своя следа! Благодаря на моите родители за безграничната любов! Благодаря ти, че стигна до тук! Знай, хубаво е, че те има! Имай щастлив миг!
С обич,
Евелина