Здравейте, приятели!
Не съм особено добър в изразяването на чувствата си, но ще се опитам да ви представя моето възприятие на карантината и как това ми се отрази. Определено не мога да ви забавлявам с поучителни истории или забавни такива, поради простата причина, че не разполагам с подобни. Това, което ще ви разкажа, е моето лично преживяване по време на месеците на изолация.
Последната година от нашето обучение премина по един много нестандартен начин. Определено, когато слушах големите как повтарят, че в 12 клас никой не стъпва, не очаквах наистина да не ходим на училище. В началото беше романтично и доста привлекателно като идея, но постепенно осъзнах колко голяма загуба е това да не ходиш на “даскало”. Цялата ситуация покрай Covid-19 беше и все още е супер неприятна.
От друга страна смятам, че този никак не кратък период от време беше изключително ценен за съзерцание и себеразвитие. За два месеца лично аз преминах през океан от емоции, мисли и чувства. Бях на приливи и отливи и както силни, така имах и много слаби моменти. Дали се чувствах объркан от това какво се случва, или просто изгубен някъде в съзнанието си, дали просто се страхувах от това как ще се развие бъдещето ми, или просто се чудех как ще се справя, в крайна сметка винаги се справях.
Открих, че мислите върху негативното никога няма да изчезнат, но това да се огледаш около себе си и да съзреш малките неща, които правят живота ти по-хубав, има много по-голяма сила. Когато човек се огледа и осъзнае, че е заобиколен от неща, които на пръв поглед са тривиални, но всъщност са много ценни, тогава този човек може да се почувства наистина добре. Така направих и аз. Осъзнах колко ценни и добри приятели имам, осъзнах как съдбата е в моите ръце, обърнах поглед към всички неща, които съм постигнал и осъзнах, че с правилния начин на мислене и себемотивация няма какво да ме спре!
Например аз тренирам хип-хоп танци и поради настъпилата ситуация нямаше как да продължим. Въпреки това се организирахме и си поставяхме онлайн танцувални предизвикателства ежедневно, с цел да продължим да тренираме. И така, макар и всеки изолиран в дома си, успявахме отново да бъдем “заедно”.
Идеята ми е, че независимо от това какво се случва с всеки от нас, винаги ще се справяме. Нищо не е толкова фатално, колкото изглежда на пръв поглед и съм сигурен, че всички сме се справяли със ситуации, които сме считали за непреодолими.
И както един мъдър герой е казал:”Накрая всичко ще е наред, а ако не е наред значи не е краят!”
Ваш, Марто!