Здравейте прекрасни хора, отговорни за тази инициатива,
Пише Ви едно пораснало дете (защото зрелостник звучи все още много официално), което намери смисъл в думите Ви и откри, че да си затворен толкова дълго между четири стени може и да не е чак толкова лошо.
Випуск 2020 се превърна в нарицателно за "прецакания набор", който не успя да има бал навреме, не успя да се сбогува с училището си, с важните за него учители и със съучениците, с чиито усилия успя да препише криво-ляво на повечето изпити. Не знам дали тази извънредна ситуация успя да "налее малко акъл" в главите на моите набори, но в моята със сигурност е оставила траен отпечатък. След време тези трудни времена ще бъдат забравени и човечеството, ще не ще, ще ги преодолее. Въпросът сега е как да се върнем в ежедневието, което дълго време ни беше отнето. Как да се опитаме да видим света през призмата на страха и ужаса, които всява Ковид-19, и въпреки тях да продължим да живеем.
И тук в употреба влизат Вашите писма. Възможно е мислите и чувствата, които сте пресъздали чрез тях, да не успеят да достигнат до значителния брой хора, към който сте се стремяли, но Ви пиша това писмо, за да ви кажа: Имало е смисъл, благодаря Ви. Не всеки би се нагърбил с тежката задача да поучава едно разхайтено, мислещо единствено за себе си поколение (повярвайте, повечето сме такива), но Вие го направихте.
Силно искам да вярвам, че нашият випуск ще се запомни не с гръмкото име "КОРОНАВИПУСК" (впрочем то звучи ужасно патетично и на моменти обидно), ами с това че е първият измежду випуските, успял да преодолее тази корона инвазия, да приключи успешно учебната година и да премине през ужасяващите зрелостни (ето пак тази дума) изпити, па макар и с маска и дезинфектант. Трудно беше да си представим подобен завършек на 12-та ни година в гимназията, но ето че и това се случи. Доста блудкаво звучи да кажа, че ни направи по-силни и сплотени от преди, но е така. Сякаш чрез писмата Ви всеки се докосна до тези утвърдени в сферата си личности и успя да научи от тях нужното му, за да продължи напред.
И за да завърша, искам да се обърна и към своите братя по съдба (пак да повтарям набори не върви) и да им пожелая успешно преглъщане на резултатите от матурата, както и безпроблемно кандидатстване в желания университет. Нищо не е свършило, а напротив – смятам, че точно сега започва.