Едно случайно писмо, една случайна история
Напът съм да ти разкажа една история, за която съм сигурна, че познаваш главния герой. Моята, твоята, а може би и нечия друга история.
Моментът, в който трябва да кажеш „Сбогом!”, да си вземеш „Чао!” с любимите хора и да поемеш по пътя към мечтите си, дойде. И макар от доста време да го очакваш, все още не си „напълно готов”. Прекарал си 12 години от живота си в училище, като последните пет са преминали като една учебна седмица. В началото дните са пред теб, и не осъзнаваш, че всяка секунда е безценна, докато след миг стрелките на времето не прегряват и ти се озоваваш на финала. Спираш, поемаш си дъх и отново започваш да тичаш. Но в коя посока? Поглеждаш назад, а спомените са образували дъга по пътя, който си изминал. Дъга, спускаща се по стените на музея, наречен „Твоят живот”, пълен с посетители, а именно онези хора, които са били до теб в това приключение.
Мнозина биха казали, че финалът означава краят на нещо, но за мен той е и началото. Излизаш от рамките на очертания вече път и поемаш по свой собствен, без ограничения за скоростта и посоката, просто пътят към мечтите ти.
Аз бях дотук, продължението оставям на теб.