Здравей!
В условията на едно безкрайно униние и хаос, в които се превърна битието ни, би трябвало да ти кажа нещо окуражаващо, обаче виж, положението е сериозно. Макар че и когато бях на твоята възраст положението пак беше сериозно. Но тогава това за мен нямаше значение, така както няма и за теб сега. Така че всичко е наред, дори и когато изглежда да не е. Въпросът е каква навигация да ползваш в този ширнал се пред теб пейзаж. Понякога можеш да си напълно убеден, че всичко това е филм. Неговата виртуална реалност е толкова наситена с преживявания, че те оказват директно въздействие върху материята. Ако пък си в компютърна игра, би трябвало да имаш бегла представа за правилата й. Така си изграждаш стратегия за придвижване по нивата и печелене на точки. В нашия случай обаче ти ще осъзнаваш и постигаш правилата, докато играеш. В живота, както и в театъра, единственото, което има значение, е ПРЕЖИВЯВАНЕТО. Външната му форма и лайковете са най-обикновени детайли, които могат само да го направят по-лесно или по-трудно, но не и по-малко истинско. Понякога ще ти става лошо или стомахът ти ще се свива от щастие. И двете преживявания са важни, ако започнеш да ги разчиташ все едно са кодове, послания и напътствия. Вглеждай се във всяко едно от тях, защото само благодарение на твоя поглед те ще се превръщат в скъпоценни камъни, от които после ще направиш великолепен наниз. Представи си, че животът ти е изработване на украшение или написване на тристишие. Намирай баланса между надеждата и страха, защото в пукнатината между тях се ражда твоята идентичност, както се ражда желание. Разбери що е проницателност и я развивай непрекъснато. Не се страхувай от желанията си, но знай, че можеш да последваш дори и най-ексцентричното от тях, само ако си се научил да бъдеш истински свободен. А да бъдеш истински свободен значи да бъдеш отговорен за всяка мисъл, която прекосява съзнанието ти. Дай имена на идеалите си. Това ще означава, че имаш такива, а също и че разполагаш с необходимите сила и чистота, за да вярваш в тях. Животът ще те моделира, отнемайки от теб хора и неща, добавяйки на тяхно място други. Опитай се да пускаш тези, които си отиват, с лекота и да приемаш тези, които идват, с отворени обятия. На моменти ще ти се струва, че умираш, но това също е част от опита. Поддържай чувството си за достойнство отделно от купчината комплекси, които влачиш със себе си. С времето комплексите се променят, кристализират или се стапят, докато чувството за достойнство остава константно. Не забравяй да дишаш, дишай дълбоко! Знай, че каквото и да ти се случва, в него винаги има смисъл, дори и той да ти убягва в момента. Смисълът се улавя с мисъл, но понякога се случва и в стомаха. Научи се да балансираш между тези две мощни магнитни полета. А, ако още не си прочел « Семейство Глас », веднага го направи. Или поне прочети онова, което в твоя свят съответства на Селинджър. Бъди изключително наблюдателен и внимателен към всички и всичко около теб. Това ще те научи на отговорност към себе си, към планетата и към съществата, с които я споделяш. Развивай нещо като духовна екология или с други думи оставяй колкото се може по-малко следи, които биха замърсили бъдещето. Намирай си каузи, които да те карат да се усмихваш и да се чувстваш жив. Не забравяй, предстои ти огромно приключение и главният герой в него си ти. Това значи, че в този филм ти си и сценарист, и главен изпълнител, и зрител, и критик. Научи се да свързваш противоположни и иначе несъвместими неща, това прави света да става по-голям. Помни, че не всички формули за бъдеще, прилагани от родителите ти, когато са били на твоя възраст, днес биха проработили. По-скоро не биха. Затова е важно да съставяш нови формули. Когато взимаш важни решения, винаги регистрирай мястото, от което ги взимаш. Питай се, това място на страх ли е или на покой и увереност. Бъди благодарен, защото благодарността е вид радост. И не забравяй, способността да обичаш е тайна, която се изучава и развива. Това е тайната, която прави всичко друго много просто.
Твой,
Г.
*****************************
Галин Стоев е български режисьор от световна величина, който с лекота преминава границите между локалното и глобалното. Работил е на места като Лондон, Лийдс, Бохум, Щутгарт, Москва, Буенос Айрес, Лиеж и Париж. От 2018 година е директор на Театъра в Тулуза (Théâtre de la Cité - TNT). Негови пиеси се играят и на българска сцена. Можете да гледате и филма на Галин Стоев "Безкрайната градина" по мотиви от пиесата на Яна Борисова "Приятнострашно".
Снимка: Цветелина Белутова